Парашкева Христова Стефанова е родена на на 16 юли 1946 г. Корените ѝ са от село Варана, община Левски, където са живели баба ѝ и дядо ѝ. Родителите ѝ се местят в София през 1940-те години и там се ражда Паша.
Израства в софийския квартал „Княжево“. След завършване на гимназия започва работа като чертожничка в комбинат „Балканкар“ – София. Завършва Школата за естрадни певци и постъпва в Ансамбъла на строителни войски като солистка (певица на солови парчета).
Още от самото начало на кариерата й публиката я приема възторжено. През 1966 г. записва първата си песен „Щъркелът пристигна пак“. Нейният първи успех е на Фестивала на забавната песен в Сочи, Русия, през 1967 г., където е удостоена със златен медал и първа награда. През 1968 г. става солистка в оркестър „София“ – тогава един от най-популярните състави в българската музика. Гастролира в СССР, Чехословакия, Унгария, Югославия, Румъния, ГДР, ФРГ и др.
За своите 5 творчески години записва около 60 песни за фонда на Радиото. За нея пишат музика композиторите Николай Арабаджиев, Чеслав Ниемен, Димитър Вълчев, Йосиф Цанков, Александър Йосифов, Светозар Русинов, Морис Аладжем, Зорница Попова и др. Печели международна слава и много награди от конкурси. Между тях: награда на фестивала „Златният елен“ в Брашов, Румъния, първа награда за изпълнение заедно с Мария Нейкова и Мими Иванова „Яворова пролет“ (по музика на Светозар Русинов) на радиоконкурса „Пролет“. През 1970 г. се представя на фестивала „Златният Орфей“ и получава голямата награда за песента „Повей, ветре“ (по музика на Йосиф Цанков) и първата награда за „Една българска роза“ (по музика на Димитър Вълчев). През 1971 г. Паша Христова получава Голямата награда за изпълнители на международния фестивал в Сопот, Полша, за песента си „Ах, този дивен свят“. Това е едно от най-големите международни признания за български поп-певец.
Нейната кариера е прекъсната след 5 години творчество поради трагичната ѝ смърт на 25 години в самолетна катастрофа през 1971 г. На 21 декември 1971 г. певицата загива при самолетна катастрофа на летище София. Заедно с оркестър „София“, Мария Нейкова, Борис Гуджунов, фолклорен ансамбъл „Аура“ и народната певица Янка Рупкина, тя е трябвало да замине за дните на българската култура в Алжир.
Самолетът, с който пътуват, Ил-18, е току-що излязъл от ремонт на оборудването за контрол на хоризонталното положение на самолета – въжетата, с които се управляват елероните, подвижни части в краищата на крилете, с които се коригира хоризонталното положение на самолета. Ремонтът изглежда не е бил извършен съобразно техническите изисквания – проведеното разследване непосредствено след инцидента достига до извода, че въжетата на елероните са били погрешно свързани, което свидетелства и че на етапа на проектиране на самия самолет не е била предвидена конструктивна защита, предотвратяваща подобна грешка. Когато машината набира скорост за излитане и се отделя от пистата, се появява силен страничен вятър, който накланя самолета на една страна. Вместо да коригира положението му в хоризонталната плоскост, като парира силата на вятъра, командата на пилотиращия увеличава наклона му, заради обратното свързване на елероните. При удара на крилото в пистата корпусът на самолета се пречупва надве и целият самолет избухва в пламъци, а единият двигател се откъсва от корпуса.
От 73-мата души на борда загиват 30, сред които и Паша Христова. Спасяват се част от пътуващите в опашната част на самолета. Сред оцелелите са композиторката Мария Нейкова, Борис Гуджунов, който е със счупени крайници, и Янка Рупкина – с леки изгаряния. На 23 декември 1971 г. Паша Христова е изпратена от многобройни почитатели в Ритуалната зала на Централните софийски гробища. Погребана е в католическия парцел 23.
Преди трагедията новогодишната програма за посрещането на новата 1972 г. е заснета с активното участие на певицата и опечалената публика в цялата страна има възможност да наблюдава жизнерадостното участие на вече мъртвата Паша Христова по телевизията.
Известни нейни песни са: „Една българска роза“, „Повей, ветре“, „Янтра“, „Остани“, „Бяла песен“, „Ах, този дивен свят“ и др.