В началото на 90-те години на българската сцена се появява нов проект с подчертано арт рок звучене. Това е „Алегро“. Тяхната музика е различна от всичко останало, което е правено дотогава в България. А в края на това богато на музикален живот десетилетие, някои от песните им стават заслужени хитове. Първите трима в групата са Явор Кирин, Павел Миленов и Марио Балтаджиев. Те създават и първия албум, наречен „Барок“. Песента „Мъглата“ им печели награда от фестивала „Рок златен Орфей“ в Благоевград през 1992 година.
Повратната точка за „Алегро“ е 1997 година. Един период в българската рок музика, когато, въпреки голямата конкуренция, а може би тъкмо заради благотворните условия да има такава, групата получава признание и намира много почитатели.
От този период групата има множество участия на фестивали в България и чужбина, също и клубни изяви. През 1997 и 1998 година музикантите участват на възстановения фестивал за българска популярна песен „Златният орфей“. В „Моногама“ групата вече има двама нови членове – Бисер Иванов – китара – и Марио Иванов – бас. Явор среща Бисер в читалище в „Слатина“, където те свирят.
„Био“ е третият и последен албум на „Алегро“. Той излиза през 2000 година и с него идва и края на този творчески проект.
В „Био“ е включен и кавър на вечната песен на „ФСБ“ – „След десет години“, по текст на Михаил Белчев. „Алегро“ са едни от малкото музиканти, осмелили се да интерпретират музиката на „ФСБ“. Няма да издребняваме доколко тази песен е на „ФСБ“ заради нейния италиански оригинал на „Le orme“. Нейният текст сам по себе си има голяма емоционална стойност, като самия Мишо Белчев каза преди време, че го е написал в посвещение на своя приятел Владимир Заимов.