„Нова генерация“ е колд уейв група в София, България, основана през 1987 година и съществувала до 1992 година.
История
Началото на „Нова Генерация“ е поставено през 1979 – 1980 година с група „Парадокс“: Димитър Воев, Кристиян Костов и Кирил Манчев.
По-късно, през 1985 година, Воев започва да свири с Васил Гюров и Кирил Манчев, и така, на един купон се ражда идеята за група „Кале“ – една от първите постпънк и ню уейв групи в България. Без да си налагат някакви ограничения или стилова насоченост, те наблягат на текстовете, които са на Воев и Гюров. Репетиците се рализират на купони и групата добива популярнст сред приятели. Единствената публична изява на „Кале“ е на 15 май 1987 г. на първия рок фестивал в Летния театър на София. Сред преобладаващите хардрок банди, появата на тримата с неочаквания им стил и текстове, предизвиква фурор. Кулминацията е по средата на третото парче – „Епитаф на Кале“, в което прозвучава: „Светът е нещо, о, любима, над което аз…пикая“. Тук организаторите им изключват микрофоните и ги свалят от сцената. Четирхилядната публика става на крака и дълго време скандира „Кале“.
През 1987 г. „Кале“ се разпада, а песните им продължават да се свирят на концертите на „Нова генерация“ и „Ревю“. През същата година Димитър Воев, Кристиян Костов, Кирил Манчев и Пепи Попов създават „Вход Б“. Идеята е да се заложи на второстепенното. След като Пепи Попв напуска групата, тримата и се кръщават “Нова Генерация” – по поемата на Димитър Воев „Нова генерация завинаги“.
През 1988 г. се присъединява Алина Трингова, а Кирил Манчев отива в „Ревю“ като същевременнно е гост – барабанист в „Нова генерация“. Едно от първите им запомнящи се участия е в рок фестивала „Рок под звездите“ в Приморско, лятото на 1988 г. Фестивалът има конкурсен характер и всички групи взимат награди. Според публиката „Нова генерция“ е откритието на фестивала, но журито не я удостоява с нито една награда.
По-късно се присъединява Михаил Пешев-клавири и флейта. В този състав през 1989 г. записват първата плоча от поредицата BG Rock, която поделят по половина с „Контрол“.
В началото на 1990 г. Костов и Пешев заминават за Канада с първата емигрантска вълна. „Нова генерация“ остават само двама – Димитър Воев и Алина Трингова. След усилиено търсене, се появяват Димитър Попов – Димбето (китара) и Екатерина Атанасова (клавири и вокал). В тази формация, „Нова генерация“ свири в Берлин на фестивала Songs. Там получава висока оценка от публиката и журито, а стила им се определя като филм на Тарковски.
В началото на 1991 г. музикална къща „Джо-Дилема“ издава първата касета Forever на „Нова генерация“.
През 1992 г. групата преиздава албума Forever с 2 нови песни: „Скорпионите танцуват сами“ и „Мухата“. Съставът е: Димитър Воев, Екатерина Атанасова, Георги Стоилов („Мефисто“) и Симеон (Мони) Воев („Абсолютно начинаещи“).
На 7 май 1992 г. се организира концерт в зала „България“ с интересно съчетание от песните на „Кале“, Воцек и Чугра, „Абсолютно начинаещи“ и „Нова генерация“. В ролята на менажер е Светослав Битраков – музикант и приятел на Димитър Воев. Той организира още един концерт в края на юли в залата на ЦСДК (зад опашката на коня), който се оказва последен за Димитър Воев. Групата представя познатите вече парчета в нов, по-студен аранжимент и едно съвсем ново – „Вярата боли“. Дни след този концерт Воев влиза в болница.
Групата прекратява дейността си след смъртта на Димитър Воев на 05 септември 1992 г.
На 07.11.92 в „Универсиада” е организиран концерт в негова чест. Епизодичните завръщания на стари членове на групата подновяват активността й.
На 21 май 1993 г. е представен е посмъртно издаденият албум „Отвъд смъртта“ на рождения ден на Димитър Воев.
На 21 юни 2006 г. НОВА ГЕНЕРАЦИЯ открива за DEPESHE MODE, свирят в Exit за MTV-Europe, а следваща година за Europe United на Британския съвет.
На 07.06.2025 г. Нова Генерация отбелязва 60 г. от рождението на Димитър Воев с голям концерт в който се включват Тангра и Ревю.